И вечността не стига

Франсоа Чън, роден през 1929 година, е китайски писател, поет, преводач и калиграф, който получава френско гражданство през 1971 г. След завършването на университета в Нанкин продължава образованието си в известното Практическо училище за висше образование в Париж през 60-те години. На 13 юни 2002 г. той става член на Френската академия и така се утвърдил като първият азиатец с това отличие. Носител е на ордена на Почетния легион.

Чън е автор на 39 произведения (между които албум с негови калиграфии), включващи стихотворения, романи и есета, които създават постоянен диалог между Изтока и Запада – Китай и Франция. В романа „И вечността не стига“ той представя образа на Китай в края на династия Мин чрез героя Даошън, който живее сред даоистки монаси в планината и овладява изкуството за лечение и предсказване на бъдещето. Един ден решава да напусне спокойствието си (без да е давал обет) с намерението да открие единствената жена, която истински е обичал – Лан’ин; тя била част от живота му още от времето когато бил млад цигулар в пътуващ оркестър и споделили само няколко погледа но оставили трайна следа върху душата му. Любовта между Даошън и Лан’ин достига своята връхна точка със срещането им отново - две души най-сетне се събират завинаги. Чън споделя: „Тази страст символизира всичката носталгия дълбоко скрита вътре у мен... Този роман произлиза от човек с много преживявания – изгубил съм много неща при напускането на моята страна; никога не съм съжалявал за изгнанието си.“