Копелето на сатаната

Михай Золтан Над (роден през 1949 г. в Надбакта, Закарпатска област, Украйна) е редактор на първото следвоенно унгароезично литературно списание в региона и дългогодишен редактор на закарпатското издание „Заедно“. От 1995 година работи като писател на свободна практика. Неговият роман „Копелето на сатаната“ (издаден през 2000 г.) получава наградата за книга на годината през 2001 г., а авторът е отличен с престижната награда „Атила Йожеф“ през 2005 г. Тази творба е адаптирана както за радиотеатър, така и за сценични постановки. Михай Золтан е носител и на редица други отличия, сред които са: наградите „За унгарското изкуство“ (2015), титлата „Рицар на унгарската култура“ (2007), медалът Пал Телеки (2006) и литературната награда „Вилмош Ковач“ (2004). Освен това той е член на Унгарската академия на изкуствата.

Над има множество публикации, включително книгите: "На нова звезда" (2003), "В магията на нещата" (1983 - стихотворения); "Сенчеста долина" (2013), "Бяла черница" (1988 - разкази); трилогията-роман поема "Далеч е още здрачът" (2008), както и произведения като "Угасваща светлина" (2010) и "Отвъд светлините" (2012).

Животът представлява едно единствено изречение – неговата дължина остава неизвестна, а завършекът може да бъде удивителен знак, въпросителна или точка. Настоящата книга съдържа само едно такова изречение; тя разказва историята на един живот. Естер Тот живее в село, където исторически земетръси променят съдбите не само между чехи или руснаци, но също така между местните – унгарците. Естер мечтае да обича и да бъде обичана точно както всяко момиче от нейното поколение; ала времето и мястото около нея са изпълнени със сблъсък: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли тя да свърже опозореното си тяло с душевния мир, който й носи любимият? Дали границите вътре в хората се преодоляват по-лесно от тези наложени от войните? И какво би могло да донесе едно копеле на Сатаната освен срам? Животът всъщност представлява многоточие.
Нели Димова