Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период

През миналия ХХ век в България, по време на множество археологически разкопки, са откривани текстилни артефакти. За съжаление, информацията от около шест обекта е предимно описателна и не съдържа много детайли. Причината за това ограничение се дължи на малкото количество намерени тъкани и нестабилността на органичните находки.

През 1962 г. в Кърджали са открити останките на средновековна църква с частично запазени стенописи. При разкопките между 1985 и 1988 г., свързани с манастирския комплекс около храма, археолозите намират фрагментирана мраморна плоча, която вероятно е покривала важен гроб. Идеята да се свърже този християнски комплекс със средновековното епископско средище Ахридос, както и наличието на фрагменти от сърмена тъкан в близка погребална камера от предишни проучвания, доведе до написването на тази книга.

Натрупаният опит позволява изследване и на текстилите от кърджалийската църква. Оказва се, че тези материали имат голямо значение след идентифицирането им като литургични одежди за архиереи – почти пълен комплект. Значимостта на находката расте още повече при установяването й към средновизантийския период. Най-старите запазени православни богослужебни одежди в Балканския регион произхождат от края на XIV - XV век и представляват отделни части от облеклото. Изработката върху новооткритите литургични дрехи е впечатляваща; значението им допълнително се увеличава поради рядкостта на бродериите от средновизантийската епоха. Актуалността на находката идва също така от факта, че именно през този период техниката и художественото майсторство достигат високо ниво в приложното изкуство, включително копринените тъкани и бродерията.