Забравената война 1912-1913/ твърда корица

В българската история има една война, която символизира върха на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на независим избор и вярност към нашите национални идеали, като принуди Европа да признае съществуването на България. Войната обедини стремежа за саможертва, предаността и уважението към свободата на България, както и любовта и загрижеността за сънародниците ни, които по чужда воля останаха под робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – позабравената Балканска война. Преди век, население от 4 милиона души в България мобилизира армия от 350 хиляди само за седмица. Когато добавим различните формирования - гранични, резервни, опълченски и доброволчески - числеността надхвърля 400 хиляди души. Офицерите и редовите бойци носеха в себе си спомена за тежестта на робството; техният живот беше паралелен с възрастта на новоучредената трета българска държава. Когато народът се обедини в борба за тази свещена кауза, страшните полкове на България излязоха от пепелищата на исторически важни места като Царевград Търново и Велики Преслав. Само след 20 дни те успяха да победят турските сили между Одрин и Лозенград... Големите подвизи са дело на обикновени хора с непоколебима вяра в своята идея.

През последния век забравихме много неща.
Забравихме как цената за разрушаването на мита относно турската мощ е платена с кръвта на почти 19 500 български офицери и воини по време на битките при Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 г., жертви повече от всички наши съюзници взети заедно през цялата Балканска война.

Забравили сме толкова много...
Днес оценяваме случилото се преди сто години чрез модерни разбирания; даваме оценки без да осъзнаваме най-същественото: тези хора — армијата — бяха непобедими не защото били командири или професии като лекари или учители; те първо бяха просто българи готови да защитават името си до смърт...