Падането на Константинопол

Някои възприемат падането на Константинопол през 1453 г. като трагичен край на последния бастион на Римската империя, докато други го виждат като закъсняла ликвидация на излишно наследство, извършена от млада и амбициозна супердържава. Това събитие оставя дълбок отпечатък върху следващите векове.

След разпадането на Западната римска империя Византия води осемстотин години борба за оцеляване, а към средата на XV век император Константин XI е владетел само над малка територия, наречена империя по инерция. Въпреки това той разполага с мощна защита в лицето на столицата си - Константинопол, чиито каменни укрепления са били пробивани само два пъти в цялата й история.

За турците през 1453 година градът е зрял плод за беритба и завоюването му остава мечта за ислямските армии в продължение на много години. Мехмед "Завоевателя" командва армия от осемдесет хиляди души и огромно количество обсадна техника срещу едва десет хилядна защитническа сила. Въпреки трудностите обаче защитниците устояват четири месеца, преди да паднат под натиска на турската артилерия, която разбива стените.

Падането на Константинопол бележи края не само за историята на Византия и отбранителната система около столицата, но също така поставя финал на епичната обсада, довела до разрушаването й и смъртта на последния император — началото на Отоманската империя в напълно нова форма.