Дега: Рисунки

Творческият път на Дега не е изпълнен с драматични обрати, каквито имат повечето иноватори в изкуството от края на XIX век. Няма нито една негова творба, която да предизвика скандал като тези на Мане с „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Произведенията му не са подложени на присмех, както се случва със Сезан. Той не страда от мизерия, както Сисле, нито завършва живота си със самоубийство като Ван Гог. Въпреки че изглежда монотонен и спокоен, животът му носи своя собствен трагизъм – той е почти незабележим. Това е тъгата от самотата и ранните проблеми със зрението, които постепенно ще доведат до ослепяване. Макар още в младостта си да пробива в официалния Салон, Дега не става любимец сред буржоазната аудитория. Той шокира традиционните вкусове с прозаичните теми от градския ежедневен живот и грубите образи на хора от по-ниските социални слоеве; натуралистичният подход при изобразяването на женското тяло също предизвиква неодобрение заради игнорирането на класическите композиционни канони. Тоест, именно тези особености отблъскват неговите съвременници, но впоследствие ще го утвърдят като уважаван художник сред бъдещите поколения.

В последното десетилетие на миналия век Дега не е единственият художник, който отказва академичното наследство с митологични или псевдоисторически сюжети; много други живописци - най-вече импресионистите - правят подобен избор.
Соня Захариева