Български дневници

„Български дневници” представлява досега непознато документално свидетелство за почти четиридесетгодишен период от историята на България, обхващащ годините между 1887 и 1928 г. Авторът, френският граф Робер дьо Бурбулон, е назначен от княз Фердинанд за личен секретар и пристига в България с новопровъзгласения монарх. В своите подробни писма до майка си и по-късно до съпругата си, графът увлекателно разказва като пряк участник драматичните събития в българската история, ежедневието и характерите на българите през погледа на чужденеца. Той описва интригите и управленските стилове в двора, уникалните личности сред българските политици и военачалници, а особено акцентира върху българския цар и неговото обкръжение.

Свидетелствата на този френски благородник, който свързва живота си с България, представляват новооткрито богатство не само за историческата наука у нас, но също така са ценни за всеки интересуващ се от българската история. Те са били запазени в личния архив на неговия внук – граф Ги дьо Бурбулон – оставайки неизвестни дори за библиотеки и специалисти; сега те най-накрая виждат светлина под формата на превод на български език. По тази причина „Български дневници” е изключително произведение както като исторически труд, така и като литературно-издателско явление.