Стръв за пираня

Нова книга от успешната поредица "Пираня" на майстора на руския екшън трилър Александър Бушков. Три кораба, потънали преди години близо до бреговете на Тиксон, крият тайни и носят смърт. Малък, но специализиран отряд, ръководен от Кирил Мазур и майор Кацуба, е изпратен на секретна мисия. При пристигането си те бързо разбират, че мястото е станало арена за сблъсък между различни интереси. Хотелските им стаи са оборудвани с модерна подслушвателна техника; организират им манипулативни ситуации с цел да ги превърнат в информатори и общественото мнение се контролира умело. Около тях постоянно се мотаят мутри и представители на разнообразни служби, които искат да им създават проблеми.

Мирното кътче е обградено от множество трупове, а най-тревожното е, че започват да падат жертви и сред техните редици. Вероятно представляват заплаха за някого... Но за кого?

Александър Бушков - наричан "кралят на руския екшън трилър", продава милиони копия от книгите си и успешно попада в бестселъровите класации в Русия със серията "Пираня". Романите му са пълни с напрежение, неочаквани обрати и суров реализъм. Това е третата книга у нас от популярната поредица след "Лов на пираня" и "Следата на пиранята".

Бушков не просто пише екшън романи; неговата сила идва от увлекателния стил, оригиналните сюжети и реализма в описанията му. Читателите преживяват историята толкова интензивно, че сякаш живеят живота на героите му.

Много критици сравняват Бушков с известни автори като Роберт Лъдлъм или Том Кланси.

В интервю той споделя как генерира идеите си: „Сюжетът ми идва внезапно без анализ – записвам го предварително върху хартия като план.“ След това добавя детайли по време на писането. Понякога дори измислената история кореспондира с реалността.

Когато става дума за темпото си в писането: „Работя бързо“, казва той; медиите понякога го провокират относно сроковете му – „обещах роман за три седмици“. В действителност планирането изисква много време преди самото писане.

За почивка след завършен проект използвал методологията на неврофизиолога Уолтър Грей: “Изпий кофа уиски”. Работи ежедневно независимо дали има вдъхновение или не - гледа към примера зад големи автори като Пушкин.

Споделя също така колко рядко чете книги от колегите си - намира много грешки в криминалните романи.
Общува активно с читатели чрез получаване на писма; никой досега не му е искал финансов помощ – хората споделят личните си истории.

На въпрос дали чувства опасност извън страниците твори уверено заявява: “Чувствам се безопасно”, позовавайки се както своя опит така и наблюдения върху характера й човешката природа при конфликти.

Завершава разговора със забележката как творческият процес може да бъде подобен болест - трудно преодолим навик:

„Трудът ми като писател вече стана неизлечима болест.“

Коментари относно произведенията му звучат силно:
“Романите дават истински поглед към жестокостта,” отбелязва Андрей Буровски,
докато Алла Путинцева акцентира как милиони читатели очакват новостите настойчиво."