Измамите на нощта

Ядоха съвсем малко, почти нищо. Блюдата, въпреки че бяха по-обилни от обикновено - за това се беше погрижил един усърден надзирател - бяха горещи и всяка хапка изгаряше като жарава. Известно е, че липсата на апетит често придружава последните вечери. Тъй като екзекуцията трябваше да се извърши рано сутринта на следващия ден, баронът бе раздразнен от лицемерието на предлаганите ненужни деликатеси, които безцеремонно бяха натоварени с мисълта за неизбежната смърт.
- Смъртта при празен стомах няма да бъде красива – оплакваше се той. – И то в ранна утрин!
Когато слънчевите лъчи те привлекат повече...
Салимбени го подкрепи с характерния си поетичен стил:
- Всъщност вечерното време би било по-добро. Полуздрач, ниски облаци с кървавочервен оттенък, виолетови сенки, които нежно те канят към покой. А така ще имаме усещането, че най-безпардонно ни прогонват.
Войникът мълча и гледаше обувките си. Вдигнал яката на ризата си сякаш му беше студено. Нарчизо тихо каза:
- Какво значение има дали е вечер или сутрин? – не успя да се въздържи и започна да плаче.
Крепостта е единственото населявано място на острова. Казваме "остров", но всъщност трябва да го наречем зъбер; защото представлява зъбер от туфове с форма на огромен нос и труднодостъпни стръмни места със скалисти стени навсякъде около него. Между континента и него има канал широк колкото може да видиш ясно; обаче преходът през него е опасен за лодките и напълно невъзможен за плувците; нямало е случай беглецът да не бъде намерен мъртъв сред водораслите край Черния нос.
Обиколката около този терен достига миля до миля и половина дължина. Тук рядко растат семена донесени от вятъра — само там където почвата позволява кипарисите и чубрицата да виреят. Няма добитък освен няколко кози давали малко мляко и група бездомни магарета блуждаещи край брега под скалите; техният тъжен рев ехти в ледовитите януарски нощи…
Ако тръгнеш по криволичещия път в едната посока можеш да видиш безкрайната морска шир — синьо море до самия запад horizon; а ако погледнеш обратно отвъд водния ръждив тон — земята с пристанище изпаднало в забрава между малките къчури , където царува пустота без жива душа . Пустотата продължава във небето: само една самотна птица прелита между острова и кралството разпространявайки загадъчни присуди .