Самоличност

Жан-Марк е потънал в сън. Страхува се за Шантал и я търси, бягайки из улиците. Накрая забелязва как тя върви с гръб към него и се отдалечава. Той хуква след нея, извиквайки името й. Още малко остава да я настигне, когато тя внезапно се обръща и Жан-Марк потресен вижда непознато и неприятно лице. Не може да повярва - това е неговата Шантал, без никакво съмнение, но лицето ѝ изглежда чуждо и това е ужасно болезнено за него. Прегръща я силно, притиска я до себе си и през сълзи повтаря: „Шантал, моя мила Шантал!”, сякаш чрез тези думи опитва да възвърне предишния вид на любимата си – нейното истинско аз, което вече не разпознава.