Ausgebeint

Тя видя Хекслера, който току-що завиваше в края на полето. Проблясващите лъчи на фаровете временно я заслепиха. Тя изключи мотора на трактора, посегна към тежкия ключарски чук, който беше зад гърба ѝ и започна да чака. Чукът бе обвит с парче от картофен чувал. По никакъв начин не трябваше да удари с острието му.

Тя знаеше, че ще дойде и не се налагаше дори да го повика. "Хей! Нямаш светлина включена! Искаш ли да попаднеш в канавката?! Защо изобщо не си вкъщи при децата?!"