Погребаните идеали. Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски

**ВЪВЕДЕНИЕ**

**ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН АКТ**
Фердинанд прехвърля почти цялата отговорност за войната срещу Турция върху българската армия. Той желае, дори на цената на десетки хиляди загубени животи, да прибере лаврите от очакваната победа.

**ВТОРИ ПРЕСТЪПЕН АКТ**
След 28 дни Османската империя е разбита и отправя молба за мир. Европа възхвалява смелостта на българските войници, а великите сили са удовлетворени, тъй като така избягват по-широк конфликт, към който не са подготвени. Единствено Фердинанд остава недоволен; той стреми се да продължи войната с надеждата да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и сам да бъде провъзгласен за император.

**ТРЕТИ ПРЕСТЪПЕН АКТ**
Фердинанд заповядва спиране на мирните преговори в Лондон. Неговото желание е още бойни действия и завладяване на Цариград. Независимо от новите жертви, България рискува всичко.

**ЧЕТВЪРТИ ПРЕСТЪПЕН АКТ**
Арогантността и стремежът към мъст напълно овладяват разсъдъка на Фердинанд. С наредбата си от 16 юни 1913 г., която предвижда нападение срещу съюзниците му, той въвлича България във война на четири фронта - без аналог в световната история.

**ПЕТИ ПРЕСТЪПЕН АКТ**
Лицемерието и заблудата относно това как Фердинанд защитава българските национални интереси окончателно падат. Година преди началото на Първата световна война той включва България в Тройния съюз. Последствията водят до неизменна втора национална катастрофа...

**ЗАЩО Фердинанд не бе детрониран?**

**ЗАКЛЮЧЕНИЕ**

**ПРИЛОЖЕНИЯ**