Момичета

Ник Келман е образован младеж с интереси в историята, изкуствата и когнитивните науки, който истински обожава книгите. Той напълно се съгласява с известната мисъл на Цицерон: “Стая без книги е като тяло без душа”. Сред любимите му произведения е "Завръщане в Брайдсхед", а сред предпочитаните от него писатели са Борхес, Маркес и Фокнър. Всички тези характеристики могат да бъдат усетени в впечатляващия му дебют "Момичета", написан преди той да навърши тридесет години. Романът получава признание за най-добра книга на 2003 година от реномирани медии като “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.

Вдъхновена от незабравимата "Лолита" на Набоков и пропита с академична любов към "Илиада" и "Одисея", тази творба не може да бъде сравнена с нищо друго, публикувано през последното десетилетие. Разглеждайки тъмните аспекти на мъжката сексуалност — страхове, желания и импулси — романът поставя смели въпроси относно нашите представи... В “Момичета” читателят става наблюдател, пред очите на който открито се разкриват мъжките митове и тайни.

Паричното влияние, властта им и стремежът към младост могат да превърнат човек в цинична личност, чиято преситеност носи заплаха както социално, така и биологично...

Книгата задава тревожни въпроси и държи “бръснача близо до гърлото”, смело показвайки как зад маската на успешния богаташ може да се крие чудовище.

Точно това качество те привлича – както при самия автор, така и при другите момичета около него; но именно затова не можеш дълго време да останеш с тях. С времето те научават много неща за живота си по подобие на теб: започват да изпитват скука και пренасищане. Докато все още виждат света като ново непознато място обаче, те успяват поне частично да ти напомнят за радостта от живота. Те представляват малки островчета щастие; между тях усещаш пулсацията на живота макар че вече си загубил своя собствен. Тези весели моменти под слънцето все още искат приключения - скачания със парашут или водни спортове - защото не са достигнали до убеждението, че няма нищо достойно за откритие. Да, желаеш ги именно заради този дух; но мечтата ти е не просто притежание на телата им като собственик – а желанието ти е да станеш част от техния свят като невидим спътник.