Да се отнасяме към правата сериозно

Главите на настоящата книга са написани независимо една от друга в период, когато се водят интензивни политически дебати относно същността на законите, кой трябва да ги спазва и при какви обстоятелства. В този контекст политическата философия, известна като "либерализъм", която преди е била широко приемана от почти всички политици, изглежда е загубила значителна част от своята привлекателност. Хората на средна възраст упрекват либерализма за прекомерната му толерантност, докато младото поколение го критикува за консервативния му подход и икономическите неравенства, както и за участието във Виетнамската война. Неопределеността относно правото отразява по-широката несигурност спрямо традиционните политически нагласи.

Различните глави формулират и защитават определена либерална теория на правото. Въпреки това те остро атакуват друга концепция, която е общоприета като либерална – така наречената господстваща теория на правото. Тази теория има две основни компоненти и акцентира върху тяхната независимост. Първата част разглежда същността на правото; с по-малко драматичен изказ можем да я наречем теория за необходимите и достатъчни условия за валидността на юридическа пропозиция. Това представлява юридическия позитивизъм, който твърди, че истинността на юридическите предложения зависи единствено от факти свързани с правилата утвърдени в конкретни социални институции. Втората част касае въпросите какво би трябвало да бъде правото и как трябва да функционират познатите ни правни институции; това е утилитаризмът – според него целта на закона и неговите институции е да служат за благосъстояние общности без никакви други цели.

Критичните секции в тези есета оспорват както двете части на господстващата теория, така и идеята за тяхната независимост една от друга. Конструктивният аспект подчертава идея, присъща към либералната традиция но пренебрегвана в рамките нито на позитивизма нито в утилитаризма - старата концепция за индивидуалните човешки права. Бентам я описва като “помпозна глупост.” /.../ Роналд Дуоркин