Мандарините (твърда корица)

В Древен Китай мандарините представляват най-влиятелните и образовани цивилни и военни служители на империята. Във Франция, при Симон дьо Бовоар, те са символ на елитната интелигенция - хора на духа, които определят посоката за обществото.

След края на Втората световна война обаче, в атмосферата на надежда и хаос, бързо заменена от конфликти между новосъздадените политически блокове по време на Студената война и шокиращи разкрития относно съветския Гулаг, остава въпросът дали мандарините ще запазят своето значение. Ще успеят ли да реализират стремежа си за възстановяване на страната и нейното достойнство? Тази политическа рамка оформя романа като широка историческа картина от следвоенното време.

На този фон се развиват съдбите на писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга - психоаналитичката Ан Дюбрьой, тяхната дъщеря Надин и приятеля им журналиста Анри Перон. Робер е влиятелен левичар с активна политика, но все повече губи своите идеали; Анри е участвал в Съпротивата, издавал е нелегален вестник и пише книги без желание да се ангажира с политика; Надин страда след загубата на любимия си и търси утеха в различни връзки; а Ан преживява нова значима любов в Америка... Всички тези персонажи със своите приятели изграждат друга важна фреска - тази за човешките отношения: любовта, дружбата и омразата. Те не подлежат на конюнктурност; читателят от всяко поколение може да открие себе си сред тях. Написан с простота и ясност „Мандарините“ представлява забележителен роман - рядък литературен шедьовър през годините.

(Смята се, че прототипът на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, Перон - Албер Камю, а Ан - самата Симон дьо Бовоар. Американският й любовник пък вероятно е вдъхновен от писателя Нелсън Олгрен.)