Писмо до моя диктатор

Николае,

Прекарах двадесет и две години в страната, която ти управляваше с желязна ръка. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която следеше и тероризираше хората. Бях само на шест, когато заминах за Швейцария при тях - страна, която не се доверява на своите лидери и всяка година сменя президента си. На двайсет години бях свидетел на разстрела им. Сега съм петдесет и две годишен. Ти вече тридесет и две години почиваш в гроба.

Сигурно не би одобрил човек като мен. Историите, които пиша, показват абсурда на света около нас. Обичам да използвам иронията и считам самоиронията за спасение. В крайна сметка е въпрос на чест за мен да нямам нищо общо с теб. И все пак чувствам дълг към теб – един досаден и притесняващ дълг.

Из книгата