Житие и страдания грешнаго Софрония

Софроний Врачански е най-известен със своя препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, но неговият принос към духовното развитие на българите е значително по-голям. Животът му, роден като Стойко Владиславов, също така предлага интересни аспекти.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ представлява първата оригинална новобългарска творба, в която врачанският епископ описва своите трудности преди да се установи във Влашко през 1803 година. Тази творба е публикувана в седем последователни броя на вестник „Дунавски лебед“, издаван от Георги Раковски през 1862 г., а по-късно – и като самостоятелна книга под редакцията на Александър Теодоров-Балан.

Настоящото издание следва концепцията на сдружение „Българска история“ за представяне на класически произведения в модерен и привлекателен формат – този път става дума за едно от най-влиятелните литературни произведения у нас от XIX век.

Книгата включва целия текст на „Житието“, допълнен с изследване от доц. д-р Ива Трифонова, специалист от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя анализира творбата и предходните й публикации, предоставяйки подробна информация относно биографията на Софроний Врачански.