История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на безпорната „История на Византийската империя“ от акад. Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с основателя й Василий I Македонец и преминавайки през царуването на Василий II, известен със зловещото си прозвище Българоубиец, до края на династията след властването на неговите две възрастни сестри, които поставят свои фаворити на престола.

Този период е изключително динамичен не само за империята, но също така и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се води борба за духовно влияние над славянството, която довежда до разкол между двете институции, особено докато патриархът е Фотий. По това време се осъществява значимата просветителска мисия, поверена му да ръководят светите братя Кирил и Методий. Тогава стават известни и техните ученици са прогонени от Великоморавия — територия, която по-късно изчезва от картата — а в България те получават топло посрещане от цар Симеон, представен като един от най-забележителните и образовани владетели в историята.

Академик Успенски разкрива непознати факти относно времето под властта на Македонската династия; трудностите пред братята Кирил и Методий; преследванията срещу техните последователи; усилията на цар Самуил за независимостта на България; нейното падение под византийско робство; както и едно малко известно събитие свързано с 3 март през IX век (870 г.), след което България приема православието и попада в централния конфликт между Константинопол и Рим относно църковното доминиране.