Лекции по история на Византия (ново издание)

Нито едно общество не е отделяло толкова внимание на своята историография, колкото средновековната Византия. Въпреки това, византийската история като част от общата човешка история остава сравнително нова и недостатъчно проучена област. Причините за този феномен са многобройни. Първо, трябва да се отбележи, че Византия представлявала самостоятелен свят с малко връзки със Западното човечество, където интересът към знанието бил значително по-голям. Религиозните различия също допринесли за пренебрежението на Запада към източната част на Византия. Разединението в църквата създало дълбока пропаст, която трудно може да бъде преодоляна. През Средновековието византийците били обект на презрение от страна на западните католици; ако разгледате хрониките на кръстоносните походи, ще откриете силно чувство на омраза и презрение към тях – подобно на отношението им спрямо неверниците.

С настъпването на Ренесанса и излизането на Западното човечество от средновековния си затворен свят интересът му бил насочен към класическата античност. Там те намерили един коренно различен свят с много по-малко тъмнина и варварство в сравнение с предишния им опит. Античността предоставяла образец за общество, основано върху свободата в отношенията между хората; светска цивилизация била развила оптимистичен поглед върху света, науките и изкуствата процъфтявали без привилегии свързани с произхода или благородството — ограничения, които средновековният човек започвал все повече да усеща.

Знаем добре, че увлечението по класицизма продължава до днес; то било още по-силно в миналото. Пред великолепието на античния свят животът във византийското Средновековие изглеждал маловажен за западняците, които търсели исторически примери относно своите съвременни проблеми — тук те не намирали нищо полезно. За тях Византия била общество изпълнено с предразсъдъци както това у Запада: такова общество не давало особено значение na духовното познание и живеело под гнета на деспотизма; там черквата и християнството управлявали умовете и потискали волята точно както ставало и при тях самите.