Кроватова България и покръстването на българите (ново издание)

След години на задълбочени изследвания и ново осмисляне на старите автори, д-р Ганчо Ценов публикува значимия си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 година. Същата година той подава документи за доцент по стара българска история в историческия факултет в София. Деканът проф. Златарски, който защитава противоположна гледна точка и без критично отношение приема идеите на Иречек, отхвърля кандидатурата му. Под влиянието на Златарски официалната история в България отрича работата на д-р Ценов; вместо научна дискусия те прибягват до обиди срещу него. Той остава преподавател в Берлинския университет и продължава да се занимава с изследванията си, като написва множество публикации, сред които са "Кроватова България и покръстването на българите" и "Народността на старите македонци".

През 30-те години нападките срещу него достигат крайности. По съвета на баща си адвокат, той завежда дело за клевета пред софийския окръжен съд срещу своите критици. Назначена е тройна експертиза от уважавани западни учени, които потвърдяват правотата на тезата му спрямо обвиненията към него. За да избегне затвор за противниците си, той решава да им прости и спира делото.

След преврата от 9 септември 1944 г., тъй като е женен за германка и живее в Берлин, д-р Ценов е наречен "фашист" и "шовинист". Неговите книги са забранени и поставени в секретния фонд на Народната библиотека в София.

До смъртта си през есента на 1949 г., докато живее в Берлин след поражението na Германия, той оцеляване чрез преводи единствено; други доходи не получава. Всяко негово имущество е използвано за плащане нa високите такси във Ватикана свързани с проучването nа българската история.