Естествен и изкуствен интелект

Сергей Герджиков е професор по философия на науката в Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на 17 монографии в областта на философията, както и на множество статии, изследвания и доклади. Освен това е публикувал книги и антологии, свързани с философията на науката, източната философия и дзен, като съставител, преводач и редактор.

Настоящото произведение разглежда темите за естествения и изкуствения интелект (AI). Какво представлява естественото мислене? Какви са теоретичните основи за интелекта? Кои са ограниченията пред AI и какви рискове произтичат от смесването между виртуалната реалност и действителността? Естествената интелигентност е дълбоко вплетена в самата природа на живота със своите ментални аспекти; затова тя не може да бъде симулирана извън този контекст. Границите пред AI са равносилни на границите пред компютърното изчисление. Всяка жива форма притежава уникална интелигентност чрез свои структури, функции, ментални форми и поведения. Процесът на живот е самоцелеви: той се стреми да запази себе си чрез борба срещу ентропията. Формите на AI обаче са артефакти – неживи алгоритми за изчисления. Те нямат истинска менталност или връзка с реалния свят; следователно допускат грешки, не разбират концепции като истина или лъжа и генерират фикции или халюцинации. Ние не можем да се интегрираме с изкуствения интелект: той остава неживен and виртуален. Реалността е светът, където раждаме се живеем и умираме; невъзможно е да преминем през процеса на раждане или смърт във виртуално пространство.