Роксана: щастливата куртизанка

„Роксана“, последният роман на Даниъл Дефо (1660–1731), публикуван през 1724 г., се счита за първия английски роман, насочен към женската аудитория. Върджиния Улф отбелязва, че както „Роксана“, така и другото произведение на Дефо – „Мол Фландърс“, са сред малкото романи, които могат да бъдат наречени велики без никакво съмнение. Темата в него е революционна за времето: свободата и независимостта на жените срещу поробването им чрез брак.

Интересно е каква публика има този роман; вероятно мъже са го четели още в онези години, но те може би са го възприемали като история с пикантни приключения. За дамите обаче той представлява истинска феминистка разказка, написана от мъжки автор. Читателките може би не винаги успяват напълно да се идентифицират с героинята, но със сигурност приемат идеите й относно правото на жени­те сами да управляват живота си, свободата да вземат решения и икономическата независимост – теми толкова актуални дори днес.

Историята за Роксана излиза само веднъж приживе на автора; след неговата смърт се появява второ издание. Оттам нататък различните версии започват да показват изменения; много от тях включвали дописвания от анонимни лица, тъй като считали историята за незавършена и добавяли свои морални поуки характерни за XVIII век – често свързани с наказания подходящи за Роксана. През XX век популярността набира мнението, че дописаните страници в изданието от 1745 г. всъщност били дело на самия Дефо поради стилистичната им близост до оригинала; тези текстове масово били отпечатвани като финал на романа. Впоследствие обаче стана ясно, че и това заключение е заблуждение; в текста се посочва например датата на смъртта на Роксана през 1742 г., което не би могло да бъде написано от Дефо предвид факта, че той умира 11 години по-рано. Заради тези причини добавеният текст не фигурира в настоящото издание."