По пътеките към Шамбала

Когато споменаваме Непалските Хималаи в съвременния контекст, първата асоциация е с комерсиален туризъм и алпинизъм. В миналото обаче, те са били истински „остров на блаженството“ за планинари от всички краища на света. Един от щастливците, който успява да усети уникалната сила на тази величествена планина през онези години, е Румен Воденичаров, придружаван от четирима верни приятели. През 1983 г. те извършват забележително пътешествие: преминават 700 км под седем осемхилядника и преодоляват високи проходи над 5500 м по следите на първия хималайски трекер Бил Тилман.

Според легендите там се крие митичната Шамбала – земя населена със свръхмъдри махатми. Някои вярват в реалността на Шамбала и твърдят, че някои хора са достигнали до нейния вход – каменна врата, която никога не е била открита досега, защото „моментът за сближаване между човешкия дух и божествения все още не е настъпил“ (Рьорих). Други смятат, че тя принадлежи към друга реалност или измерение и може да бъде достъпна само за духовно напреднали индивиди.

Групата от петте хималайски трекери не попада на портата към Шамбала; но това изобщо не им е било основната цел – тяхното кредо гласи: „пътят сам по себе си е цел“. Целта на тази книга обаче е да предаде опитностите им сред добродушните хора практикуващи хиндуизъм и будизъм и така да пренесе читателите обратно във време изпълнено с невинност, романтика и предизвикателства.