Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки съзнателен индивид в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната тема разглежда основните аспекти на българския социален, политически и културен живот. В нея се показва, че коренното влияние идва от абстрактния егалитаризъм и стремежа за уравновесеност; именно те предизвикват разрушаването на всякакви авторитети и установени редове. Традицията се превръща единствено в опустошаване на всичко с традиционна форма. Преобладаването на полукултурността и отсъствието на селективни критерии водят до възхода на масовия популизъм, който носи със себе си тенденции към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Популизмът е по принцип непродуктивен, но същевременно служи като катализатор за вечния копнеж да бъдем освободени от отговорности в контекста на имперска периферия.

Дебатът относно учредяването на Българската екзархия може да бъде видян като генерална репетиция за формирането ѝ. Премиерата настъпва с Учредителното събрание през 1879 година. Създадената структура продължава да оказва влияние и днес. Опитите за "реформи" са просто ремонти или повреди във подструктурите; те нямат реално отражение върху функционирането на системата. Оттук произлиза официализираното историческо мислене с всички свои преувеличения относно определени идеи или личности и забравяне или изкривяване на други.

Изводът не трябва да се тълкува като проява на исторически фатализъм – сто и петдесет години не са толкова дълъг период от време. Има възможност - не за разрушаване, а за разумно, внимателно и продуктивно преформатиране на тази матрица.