Безсъдбовност

"Няма нищо на света, което да е толкова безумно, че да не можем естествено да го понесем. Зная, че щастието вече ме очаква по пътя ми, като неизменен капан. Още там, до комините, в моментите на страдание имаше нещо, което можеше да се нарече щастие. Всички питат само за превратностите и „ужасите“, но именно това преживяване вероятно остава най-запомнящото се за мен. Да, трябва да го споделя следващия път, ако някой ме запита."

„Безсъдбовност“ е най-известният роман на унгарския автор Имре Кертес. Тази първа част от трилогията му относно Холокоста получава Нобелова награда за литература през 2002 година и е публикувана през 1975 г., след като комунистическият режим в Унгария я забранява.

Разказът проследява живота на едно момче в преходна възраст, което внезапно е натоварено на влак към Аушвиц. То наблюдава с дистанцираност околния свят - ужасите в лагерите и бавното душевно разпадане около себе си.

Въпреки че Кертес оспорва идеята романа му да бъде разглеждан като автобиографичен – тъй като самият той бил депортиран в смъртните лагери на 14 години – той насочва вниманието към концепцията за “мрачния капан на линейността”.

“…Имре Кертес изследва дали можем да продължим съществуването си и мисленето си като индивиди в време, когато подчинението на хората пред социалните сили става все по-пълноценно. [Той] защитава крехкия опит на индивида срещу варварската произволност на историята.”