Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ние сме част от този свят и съществуваме в него. Разбираемо е, че желаем да го трансформираме според нашите идеали и мечти. Въпреки това, в този свят обитават не само хората, но и риби, птици, зайци и патета, както и разнообразна фауна. Жабите също са тук. Както добре знаем от Йордан Радичков, жабата е тъжно животно. И затова:

• Ако светът внезапно стане добър и справедлив – като празнична новогодишна елха с уют около себе си – то това ще означава, че ние хората сме направили промяната.
• Обратно – ако всичко се преобрази в безкраен тъмен океан с палави вълни над Арарат, то тогава рибите и морските жители ще са извършили тази промяна спрямо техните представи за перфектен свят.
• Щъркелите биха превърнали небето в безкрайно синьо пространство, реейки се из него така както го правят по време на своите мечти през нощта.
• Но ако сутрин се пробудим с усещането за хлъзгаво блатисто място покрито със зелена тръстика и мръсотия наоколо (включително неприятната миризма на гнили водорасли), значи трябва да приемем реалността: потопени сме до ушите в блатото - истинския идеален свят на жабите.

И определено ни дойде до гуша!
От омагьосани принцеси!

В този роман черпя вдъхновение от две интересни философски произведения: „Homo spiritualis“ на проф. Георги Каприев и „Увод в дзен будизма“ от доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не ме замерва със снежни топки единствено защото няма сняг; а що се касае до доктор Судзуки - той остава малко далеч от мен. Това обаче не ми пречи да изразя искрената си благодарност към всички природни стихии - особено към споменатите европейски и далекоизточни циклони.

Ето! Изразявам я!