Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, признат за един от най-великите писатели на всички времена, също така се отличава като един от най-прозорливите и смели критици на новата епоха. Според Жан Делбер-Гаран, между критичната работа и романистичния му талант е имало постоянно взаимодействие, което остава неразривно свързано в мисленето на Джеймс.

Роден през 1843 година в Ню Йорк и прекарал почти целия си живот в Европа – основно в Англия, където умира през 1916 г., Хенри Джеймс оставя зад себе си впечатляващо литературно наследство. То включва двадесет и един романа (включително шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата”, „Посланиците” и „Позлатената купа”), множество новели и разкази, пътеписи, автобиография, както и критически текстове. Българските читатели познават част от неговото художествено творчество; обаче този сборник предлага за първи път български превод на неговото критическо изкуство. В него са включени важни литературно-теоретични произведения - сред които знаменитото есе „Изкуството на белетристиката”. Сборникът съдържа също поредица от критически портрети на писатели, които Джеймс е уважавал или с някои даже близко се е запознавал – например увлекателните есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев и Робърт Луис Стивънсън.

Томът завършва с предговорите към романите "Родърик Хъдсън" и "Портрет на една дама", които предоставят поглед върху може би най-амбициозния проект по отношение на собственото му творчество – осемнайсетте предговора написани специално за Нюйоркското издание. Тези текстове демонстрират забележителната аналитична способност на Хенри Джеймс относно собствения му белетристичен труд; те служат като примери за творческото преплитане между ролята му като критик и романист.