Прозрения за българите. Историография

Когато разглеждаме наследството на Раковски и Ботев, представяно от официалната историческа наука като нещо, което е поставено в т.нар. "удобни чекмеджета", възниква въпросът дали това твърдение е вярно или просто преувеличение. При проверката на фактите обаче се оказва, че действително има основания за такова мнение. Следователно неизбежните въпроси са: Кой извършва това подреждане? Нима официалната наука няма лица зад себе си, кои са тези хора? На кого пречат българските книжовници и революционери? И защо днес Раковски остава толкова непознат? Вероятно поради старинния си език! Но едва ли само затова!

Времето е дошло да върнем Раковски обратно в българската култура такъв какъвто е, а не какъвто желаят властимащите с цел да изпълняват своите планове за глобализация. Родолюбието и глобализацията – както материална, така и духовна – могат да съществуват един до друг единствено чрез фигури като Раковски. Успехът на бъдещата глобализация е невъзможен без подготовка на колективното съзнание на народите, а тази задача може да бъде постигната благодарение на труда му, който вече сме публикували тук.