Искрица живот

През погледа на Ремарк се разкрива ужасът, който немските концлагери носели по време на Втората световна война, но също така и надеждата за спасение дори на самия живот.

Затворник 509 в германския концентрационен лагер е загубил своето име и сега е просто число. Той е един от многото обречени да работят до смърт. След десет години оцеляване той е преживял унижения, глад и страдания; изгубил е приятелите си и вече не вярва в нищо. Но след като става свидетел на неочаквано събитие, у него се запалва искра отново – близкият град бива нападнат от съюзнически самолети. Може ли все пак Германия да губи войната? Има ли шанс за надежда?

509 решава да направи всичко възможно, за да остане жив и да се бори срещу системата. Дори когато тялото му отслабва и смъртта изглежда неизменима, той продължава със своята съпротива. Есесовците стават все по-жестоки и в същото време по-небрежни и притеснени. Някъде там извън ужаса надеждата пламти с нова сила, а искрите й достигат дори до най-отчаяните души. Смелите затворници са готови да се противопоставят; ако трябва да загинат в борбата, те ще го направят с достойнство – защото целта им е победата на живота.