Последното момиче

Историята на живота ми в плен и борбата срещу "Ислямска държава".
Предговор от Амал Клуни.

Надя Мурад е родена и израснала в малкото язидско селце Кочо, разположено в Северен Ирак. Семейството й води простичък, но щастлив живот, а Надя мечтае да стане учителка по история или да открие собствен салон за красота.

На 15 август 2014 г. всичко се променя драстично. Бойци на "Ислямска държава" убиват жителите на Кочо – мъжете, отказали се да приемат исляма, и жените над определена възраст, които не могат да бъдат сексуални робини. Майката на Надя и шестима от братята й загиват, а телата им са хвърлени в масови гробове. Двайсет и една годишната Надя е отвлечена и транспортирана до Мосул, където е принудена да приеме исляма и става секс робиня като много други млади язидки. Животът й е изпълнен с насилие и унижения; смъртта изглежда като единствено спасение. Но тя успява да избягa и разказва пред света за геноцида на "Ислямска държава" спрямо язидите и ужасните страдания на язидките в плен.

Неописуемите жестокости оставят трайни рани както по тялото, така и по душата на Надя, но не я сломяват. В наши дни тя представлява гласа на всеки язидец, всякакъв бежанец в нужда и всяка жена жертва на изнасилване; усилено работи за реализиране на своята най-голяма цел - никога повече нито едно момиче да не преживее подобна съдба.

Тя е носителка на Нобелова награда за мир през 2018 година; получила е наградата за човешки права "Вацлав Хавел", както и наградата за свобода на мисълта "Сахаров".