Двойните брадви в земите от източната част на Балканския полуостров през VI-I хилядолетие пр.н.е.

В предишните изследвания се е утвърдило схващането, че двойната брадва трябва да се разбира като предмет с две симетрични остриета, разположени по такъв начин, че да образуват режещи ръбове и да имат централно отвор за дръжка. Традиционното изображение на двойна брадва обикновено включва ляти бронзови инструменти с две напълно симетрични остриета, използвани след средата на II хилядолетие пр.н.е. При анализа на двойните брадви не се разглеждат нито произходът на концепцията за съществуване на оръжия или инструменти с два работни края, нито тяхното развитие през времето и появата на първоначалните модели. Освен това не се коментират различните видове двустранни брадви от рог, камък и мед - прототипи на бронзовите варианти от периода между средата на II хилядолетие и началото на I хилядолетие пр.н.е.

Смятаме, че всички функционални двойни брадви са вдъхновени от по-ранно съществуващите чукове-брадви; те представляват един напреднал етап в развитието на инструменти/оръжия с два противоположно разположени работни краища – подобно както при чуковете със сходен дизайн.

В нашето проучване ще акцентираме върху най-старите примери за предмети наречени "двойни брадви". Предлагаме следното обобщаващо определение: под функционални двойни брадви разбираме изделия изработвани от материали като еленов рог, кост, камък, мед и желязо; те притежават отверстие за прикрепване към дръжка и две остриета/краища срещуположно разположени спрямо отвора.

На североизток в тракийските земи за първи път са произведени медни и сплавови двойни брадви както и келтски сърпове. В настоящото ново изследване относно ранния период при производството и усъвършенстването на двойните брадви ще представим находки от VI до I хилядолетие пр.н.е., откритии направени в територията на днешна България — конкретно рогови и каменни разновидности двустранна брадва плюс техните предшественици – инструментите тип чук от рог или камък.