Самоличност

Жан-Марк сънува. Страхува се за Шантал и я търси, бяга по улиците. Накрая забелязва фигурата й отзад - вижда как върви и се отдалечава. Той тича след нея и я вика. Още малко, ще я настигне, но когато тя се обръща, Жан-Марк е шокиран да види непознато и неприятно лице. Това е Шантал, неговата любима без никакво съмнение, но с лице на чужд човек – това е ужасно, дори непоносимо жестоко. Прегръща я здраво и я притиска до себе си, ридаейки: „Шантал, моя мила Шантал!“, сякаш чрез тези думи опитва да възвърне предишния й облик и идентичност.