Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944-1969№

Настоящата монография разглежда архивните документи на официалната словесност, съхранявани в Съюза на българските композитори и представителни музикално-културни институции от периода на социализма между 1944 и 1968/69 година. Тя е замислена като хроника на стенографските дискусии, при които възникват изследователски резонанси и се полага основа за рефлексия относно съпротивите на българската Нова музика срещу идеологическия натиск. В нея документално се проследява появата на концепцията за социалистически реализъм в музиката, както и протестното слово, което я оспорва; анализират се механизмите на тоталитарната цензура в сферата на музиката. Освен това се дефинират проблемите свързани с постигането на умерена легитимност и достигането до европейските сцени през 60-те години.

Монографията написана от А. Петрова има историческо значение и провокативен характер, тъй като по думите на Кант, целта да погледнем назад във времето е да променим бъдещето. Без да интерпретирам труда й като „форма на насилие спрямо настоящето" (както казва Джон Торпи) към читателя, аз го смятам за изключително важно парче от глобалната картината по отношение историята на музиката в Източна Европа и ценно допълнение към нашия контекст относно реалната вътрешна творческа емиграция.

Милена Божикова