Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва всички налични литературни средства, за да предаде на народа си това, което смяташе за свой основен граждански ангажимент. Безпощадната партизанска дейност и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на буржоазната интелигенция от онова време срещнаха в него един строг и непреклонен обвинител. Вазов не успяваше да открие корена на злото; той не осъзнаваше дълбочината му и често нападките му бяха насочени към невинните жертви на порочния обществен ред - обикновените хора от народа, които той упрекваше за недостатъчната им нравствена устойчивост и съпротивителна сила. Въпреки патоса на своето изобличение, във всеки ред се усеща неговата дълбока привързаност към народа и страстното търсене на решение в трудните времена. Понякога погледът му беше отправен напред – към „многото великодушни мечтатели, утописти като Толстой, възможността за всемирна справедливост и щастие“. Независимо от всичко това, Вазов остава истински народен писател с важната заслуга да постави най-актуалните въпроси на епохата си и активно да търси решенията им в интерес на народа. (Ефрем Каранфлов)