Раково отделение

Раковото отделение беше номер тринайсет. Павел Николаевич Русанов никога не е бил и няма да стане суеверен, но нещо го прониза, когато видя написано „Тринайсето отделение". Как така не им хрумна да нарекат това място травматологично или коремно?

Но сега в цялата република нямаше друга клиника, която можеше да му помогне освен тази.

- Няма ли рак, докторе? Наистина нямам рак? - попита Павел Николаевич с надежда в гласа си, докосвайки зловещата подутина от дясната страна на шията си, която ставаше все по-голяма всеки ден; отвън обаче изглеждаше покрита с опъната бяла кожа.

- Нямате никакъв рак, разбира се - успокояваше го за десети път доктор Донцова, докато пишеше безразлично страниците от историята на заболяването. Когато записваше информацията, тя носеше правоъгълните си очила със закръглени ъгли; щом приключваше писането – ги сваляше. Тя вече бе на възраст и изглеждаше уморена.

Това стана преди няколко дни по време на амбулаторния прием. Пациентите назначени за преглед в раковото отделение вече не можеха да спят спокойно през нощта...