Изповед

Лев Толстой, роден в аристократично семейство и осиротял рано, участва в Кримската война и постига изключителен успех като писател с произведения като „Война и мир“ и „Ана Каренина“. На 51 години той преживява дълбок духовен срив. В този момент известният руски автор се обръща към миналото си и го описва като „безсмислено зло“.

В творбата си „Изповед“ Толстой документира своето вътрешно преобразяване, отхвърляйки предишните си ценности. Това есе представя за първи път основите на новия светоглед на Толстой, който ще бъде многократно повторян през следващите десетилетия. То предоставя на читателите възможността да навлязат в света на един от най-великите умове в историята на човечеството, но също така им позволява да се върнат оттам променени – готови за ново начало.

„Живях по този начин около две години“, споделя той, „и у мен настъпи промяна, която беше подготвена дълго време; семената й винаги са били у мен. С времето животът сред нашия кръг – богатите и образованите – не само че ми стана противен, но загуби всякакъв смисъл. Всичките ни действия, разсъжденията ни относно науката и изкуствата ми изглеждаха детински капризи. Осъзнах невъзможността да намерим смисъл там. Напротив, усилията на работещия народ - тези които действително създават живота - бяха единственото истинско нещо според мен. И разбрах, че истинският смисъл на живота произлиза именно от това; приех го."