По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Българин си! Не се предавай! Всичко е наред, хората идват при теб!“ – чува се глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който само часове по-рано става първият българин на Еверест, произнася вероятно последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм… на гребена.“

Това е реалност и не просто утеха – към Ицо с безпрецедентен устрем приближава спасител. На височина 8500 метра. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследствие са ампутирани. Безсънна нощ в името на личната мечта и саможертва за живота на приятел. Така може да изглежда равносметката в цифри за героя от Хималаите Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984 година шокира България и света с отчаян опит да спаси Христо от замръзване.

Людмила, както го наричат близките му, преодолява рекордна денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и достига най-близкото място до умиращия Проданов. За жалост открива само раницата му и стъпките му в снега.

„На Еверест няма смърт; има само сблъсък с мечтата“

Така Людмил описва съдбата на Христо, който остава запомнен като първият алпинист достигнал върха през трудния месец април без кислород. Никой преди него не е успявал да премине най-трудния западен склон известен още като Жестокия път.