Лисица

От минните райони на Балканите до Централна и Западна Европа, Русия и Япония, стигайки чак до Гранд Каньон… През имената на забравени руски авангардисти, минавайки през Булгаков и Набоков, та до българската народна музика… Се наслагват слоеве от география, история, литература, традиции и култура. Дубравка Угрешич размисля за „начините на създаване на разкази“ и как животът сам по себе си е един роман; тя разглежда личното съществуване като поредица от бележки под линия. Реалността и въображението се преплитат помежду си, а автобиографични теми са вплетени в есета, критически статии и публицистична проза. Тази мощна многообразна наррация впечатлява с дълбочината на знанията на авторката и с умението ѝ да анализира социалния контекст и човешкия характер остроумно и проницателно. Оригиналността в асоциациите й е завладяваща. И внезапно се появява рижата лисица – символ или метафора; митично същество или „тотем на писателите“, представляващо самотен обитател в занемарени места.