Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“, с която Славе Гьоргьо Димоски се представя на българската публика, е по същество продължителна мистична поема, разглеждаща раждането на света и човека от вселенската утроба. Темата ѝ за космогонията напомня за епосите на Милтън и дю Бартас, както и за нашия Светослав Миларов. Въпреки това, в контекста на постмодерната епоха, към която принадлежи произведението, то черпи вдъхновение от разнообразен спектър източници от всички краища на света. Първоначално разпознаваме универсалното яйце на Брахма, което постепенно преминава в библейския образ на Словото. От хаотичността на сътворението изплуват познати библейски фигури, които обаче трудно успяват да придобият индивидуални очертания сред бурната вселена и скоро отново се потапят в нейния тъмен мрак. Светът стремително навлиза в битие, но остава непоклатимо неспокоен. Противоречивото начало на човешкото съществуване търси опора под себе си; там обаче има само вихрушка. За миг светлината след своето сътворение тутакси угасва. Процесите на съзидание и разрушение са преплетени в единно движение като танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски овладява поетичното слово с майсторство и умело ни въвлича в собствените си завладяващи мечти. Такъв вид поезия ми се струва недостигала у нас или поне крайно недостатъчна – нехарактерна даже. Поезията трябва смело да се гмурне дълбоко във философските бездни относно битието и да направи опит да осмисли нашето присъствие със значителна широта. Представеният „Езиков триптих“ заедно с добавките „Каин“ и „Анабазис“ предлага точно такъв тип поезия през една все още достатъчно пропусклива граница — сякаш желае да запълни собствената липса при нас. Тази творба говори чрез разбираем общочовешки език - езика на световните религии - пречупен през родната балканска чувствителност с характерната ѝ страстност.