Ендърби отвътре

Трудно е да се намери автор, който да може да се сравнява с Антъни Бърджес по разнообразие и дълбочина на творческите си изразни средства. Той създава романи, поезия, критични анализи, есета, театрални пиеси, сценарии и оперни либрета; освен това е известен композитор и има редица радиопредавания и литературни преводи.

Хумористичният роман представлява първата част от тетралогията за сложния живот и интелектуалните терзания на Ендърби - поетът-отшелник, мизантроп и неразпознат романтик. От детството му остава дълбоко вкоренено чувство за вина (в резултат на загубата на родителите му и католическото възпитание), което противоречи на следвоения оптимизъм в британското общество. Това общество вярва, че промяната в живота може да бъде постигната чрез образователни реформи. В допълнение той изпитва силно недоверие към преобладаващите социални нагласи относно осъществяването на социална справедливост единствено посредством експроприация на индивидуални блага.

Бърджес принадлежи към поколението постмодернистични писатели, които проявяват явна почит към големите модернистки фигури - особено Джеймс Джойс в неговия случай. Наследената визия от модернизма носи болката на чувствителна душа в объркан свят. Главният герой във всяко негово произведение търси своето място сред хаоса от хора и събития, а именно това вероятно обяснява майсторски представената жестокост през хода на сюжета.
Ървин Уелш