Beren and Luthien

Внимателно възстановена от ръкописите на Толкин и представена за пръв път като последователна и самостоятелна история, епичната притча за Берен и Лутиян ще събере почитатели на Хобита и Властелинът на пръстените с Елове, Човеци, Джуджета и Орки, както и с богатството от пейзажи и същества, уникални за Средната земя на Толкин.

Историята за Берен и Лутиян е важен компонент в развитието на Силмарилион - митологията и легендите от Първата ера на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. След завръщането си от Франция след битката при Сома в края на 1916 година той написва разказа през следващата година.

Ключов момент в сюжета, който остава непроменен, е съдбата, която надвиснала над любовта между Берен и Лутиян: тъй като Берен бил смъртен човек, а Лутиян – безсмъртна елфка. Нейният баща – велик елфийски лорд – силно се противопоставял на връзката им и наложил задача върху Берен да изпълни преди да може да вземе дъщеря му за жена. Това представлява основата на легендата; тя води до героичното усилие двамата да откраднат единственото по рода си зло същество Мелкор (известен още като Моргот), наречено Черния враг.

В тази книга Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутиян от обширното произведение, в което била вплетена; но сама по себе си историята постоянно се изменяла с новите асоциации в рамките на по-голямата хроника. За да демонстрира процеса на развитие тази легенда през годините, той разказва повествованието с думите на своя баща — предоставя първоначалната форма , а след това откъси в проза или стихотворения от по-късни текстове които показват как сюжетът се трансформирало във времето. Представени заедно за първи път те разкриват аспекти както във фабулата така и непосредствеността в повествованието , които впоследствие били загубени.