Сказания за Ибн Пайко

Една от значимите сгради в Скопие е Домът на Ибн Пайко, разположен до известния Камен мост над река Вардар. Ибн Пайко приел исляма, но след неговата смърт местните жители успели да се борят за християнското му погребение.

Македонската авторка Оливера Николова създава образа на прочутия гражданин от XV-XVI век чрез историите на тримата основни персонажи - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко. Този роман разглежда оцеляването на християните под османско владичество и различните аспекти на добротата и любовта.

Ибн Пайко е уважаван занаятчия, който произвежда медни и сребърни изделия и защитава интересите на християните пред османските власти. Той е женен за красивата Калия, която влиза в манастир веднага щом той бива принуден да приеме исляма като знак за вярност към властимащите.

Ибн Байко е хитър мъж, който сключва брак с дръзката Тодора в стремежа си да стане видна фигура в обществото, но през целия си живот се сблъсква с множество трудности.

Ибн Тайко работи като рибар и лечител; той идва в града търсейки любовта си и я намира у туркинята Хатидже. Заради нея приема нова религия.

Историите за всеки от тях постепенно се разпространяват – първо сред жителите на кварталите, после извън града и най-накрая из цяла Румелия.

Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ има историческа основа и представя впечатляваща картина на Скопие между XV и XVI век, той остава роман посветен човешките съдби - техните страдания, желания и любов както сред мюсюлмани така и среди христяни по това време. Книгата разглежда влиянието на чуждите култури върху човешките отношения докато същевременно остава актуален роман независимо от историческия контекст.