Владо Тодоров - генералът разузнавач

О.з. генерал-лейтенант Владимир (Владо) Тодоров Николов е роден на 30 август 1925 г. в село Мокрен, разположено в община Котел, Сливенска област. Основното си образование получава в родното село, а гимназия завършва в Котел. Активно участва в Работническия младежки съюз (РМС), но по политически причини е изключен от училището. През 1943 г. той става ятак на партизанския отряд „Съби Димитров“ от Сливен, който впоследствие сменя името си на „Смърт на фашизма“. Заради това е арестуван и осъден на 15 години затвор. Излиза от сливенския затвор след 9 септември 1944 г., когато започва да работи като организационен секретар на РМС в Котел.

От 1947 година се включва в контраразузнавателните служби на Държавна сигурност и работи последователно в Бургас, Варна, Добрич и София. Завършил едногодишна школа към КГБ през 1952 г., а през 1964 г.—Академията за обществени науки в Москва, той започва работа във външнополитическото разузнаване през 1965 г. През 1968 година заминава за Германия под прикритие като консул във Франкфурт на Майн.

От1972 до1986г.е заместник началник първо главно управление при Държавна сигурност; между1977г.-1986г.е първи заместник началник;а после до1990г.-началник . От1976г.достига звание генерал-майор , а през1985г.-генерал-лейтенант . Награждаван е многократно с български и чуждестранни отличия.

През1992година получава присъда от10месеца лишаване от свобода за унищожаването архивите свързани със писателя Георги Марков , които са били съхранявани при Държавна сигурност . Основаната Асоциация нa разузнавачите oт запаса e водена тoй cлужебната длъжност председател , a пo-късно oт2001до смъртта му през2012 - почетeн председател .

Генерал Владо Тодоров е женат и има син, дъщеря и пет внучета.