Memento Mori. Избрани епитафии

Човекът идва на този свят и си тръгва, всички ние сме временно присъстващи тук. Спомените за нас може да не останат, затова е важно да оставим следа – такава, която ще ни дари с безсмъртие. Ако не чрез делата си, то поне чрез камъка, на който гравираме последното си послание.

Епитафията като литературен жанр съществува от над двайсет и пет века. Тя играе ключова роля в подготовката за отвъдното и осъзнаването на смъртността ни; тя е израз на древната нужда след себе си да оставим знак или диря, напомняща за нашето съществуване. Надгробните паметници са мястото, където литературата и смъртта се срещат и взаимно се свързват завинаги.

Книгата „Memento mori. Избрани епитафии“ представя най-забележителните примери на епитафии през вековете от творците с блестящ ум в историята на човечеството. Заедно с тях има интересни куриози сред надписите върху гробове и показано как жанрът служи като мощен инструмент за сатирично критикуване. Всички тези произведения очертават предсмъртния завещателен жест и оформят общата представа за отношението към смъртта у великите личности.

Трябва да имаме по-голяма вяра в онези неизменни истини, от които няма бягство - като смъртта и данъците.
Даниел Дефо

Завещавам всичките си активи на жена ми при условие че повторно се омъжи – така ще има поне един човек, който ще скърби за мен.
Хайнрих Хайне

Истинската смърт настъпва тогава, когато дойде без намесата на лекар.
Марк Твен

Има по-лоши ситуации от самата смърт; например опитвали ли сте да прекарате цяла вечер с агент по продажба на животозастраховане?
Уди Алън