Старобългарското изкуство

В текста са включени 58 платна и 83 илюстрации.

Едно от значимите изследвания на Богдан Филов, публикувано едновременно на немски и английски през 1919 г., на френски през 1922 г. и на български през 1924 г., е определено от учените като културно важно произведение, което представлява основа за познание в цивилизацията.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, историк по изкуствата и политическа фигура. От май 1906 г. той работи в Народния археологически музей в София. Специализирал е в областта на археологията, музейното дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим между 1907-1909 г. Той започва систематични археологически разкопки у нас с първите проучвания проведени в Хисаря между 1909-1910 г.

От 1910 до 1920 година той е първият българин, който заема поста директор на Народния археологически музей. През 1912 година извършва първоначалните проучвания на античния град Кабиле близо до Ямбол. По време на войните от периода 1912–1913 г. и между 1915–1918 г., предприема три дълги научни експедиции към Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява важни културни паметници и води подробни дневници.

По време на Първата световна война във Вардарска Македония работи съвместно с германски археолози και изкуствоведи за изучаване местните културни забележителности. През лятото на 1918 организира разкопките при Требенишкия некропол край Охридското езеро. Провежда разкопки также в софийските църкви „Св.София” (от 1910 до 2012), „Св.Георги” (през години: '15,'21,'32) а също така прави проучвания относно богатия тракийски могилен некропол край село Дуванлий до Пловдив (между '29-'31) а след това - куполните tombs near Мезек около Свиленград ('31-'33).

Той става основател és пръв директор na Българския archäologisches Institute (от '20 до '40); член e Управителният съвет na БАИ ('40-'44), председател e Българската академия nà науките от ('37-'44).