Лукреция Борджия

Лукреция Борджия, незаконна дъщеря на папа Александър VI, е известна със своите интриги, убийства и финансови манипулации. Тя е сестра на един от най-безмилостните и жестоки владетели в историята и се смята за най-красивата жена по времето на италианския Ренесанс. Лукреция има три брака с представители на влиятелни италиански фамилии и е призната за умела администраторка в държавната политика, както и любителка на изкуствата. Тези факти от живота ѝ предизвикват въображението не само у съвременниците ѝ, но и у много поколения творци след нея.

Около личния ѝ живот плуват множество мрачни легенди - описвана като отровителка, развратница или коварна мстителка. За нея са написани пиеси от Юго и опери от Доницети; съществуват десетки биографии и почти двадесет филма посветени на нейния живот.

Романът на френския историк Жоаким Буфле цели да възстанови истинското лице на Лукреция Борджия чрез исторически източници вместо митове. В неговото произведение тя е представена като чувствителна жена с висока интелигентност, образована разговорчийка сред великите умове на своята эпоха, която обаче става жертва на политическите амбиции както на баща си, така и на брат си Чезаре. Стремежът ѝ към добродетелност я поставя над насилието в разкъсваната от войни Италия.

Чрез дневника й авторът ни въвежда в интимния свят на Лукреция два месеца преди смъртта й; ние сме поканени да споделим трудностите в живота ѝ - живот изпълнен с противоречия около една светла личност- предвестник за хуманизма. Романът избягва сензационализма или вулгарността и критиците го определят като едно от четирите най-добри произведения относно Лукреция Борджия.