Сбогом, мое прекрасно отечество

„За съжаление, в този свят, изгубил всякакъв самоконтрол и в тази страна, която отдавна е загубила смисъла си на родина, нямам с кого да споделя най-съкровените си тайни освен с теб...“ С тези думи започва болезненото признание на главния герой към любимата му – красивата еврейка Естер. В серия от писма, написани в хотелска стая, Шехсувар не само изразява дълбоките си и неизменни чувства към жената, за която е бил страстно привързан през младостта си, но и разказва историята на живота си като професионален революционер. Той отдадено работи за промяната на страната си към по-добро. Резултатът обаче е горчив - любовта му остава пренебрегната в името на идеалите за свобода, братство и равенство и това опустошава душевния мир на мъж, който някога е имал обещаваща дарба като писател и силно младежко идеализъм. Солун, Париж и Истанбул са трите града, които бележат ключовите моменти от живота на Шехсувар и са тясно свързани със социалните трусове в Турция през първите две десетилетия на XX век. Драматичната ретроспекция поставя важни въпроси относно родината, любовта и страданието... Дългът към Отечеството надхвърля личното щастие; той представлява труден избор но същевременно достоен такъв.