Жилищна политика и устойчиво развитие. България в контекста на Европа

С развитието на териториалното планиране през 70-80-те години на XX век в България започват първите опити за цялостно разглеждане на жилищните въпроси като важен компонент от националната икономическа и социална структура. Въпреки това, тези усилия остават предимно теоретични и не водят до конкретни управленски решения в контекста на тогавашните политически и икономически условия.

Настоящото изследване се фокусира върху жилището и жилищната политика, поставяйки ги в рамките на все по-нарастващия глобален конфликт между природата и човешката създадена среда. Темата за устойчивото развитие обхваща множество аспекти, много от които са свързани с жилището и жизнената среда. По-конкретно, книгата има за цел да подкрепи научните изследвания и разработването на нужните управленски политики в една мултидисциплинарна сфера, каквато е ролята на жилището във взаимовръзките между пространството, икономиката и обществото в България. В текста се идентифицират основните проблеми и задачи пред българската жилищна политика чрез анализ на теоретичния фон и практическите примери от европейските страни.