Куклата в българската традиционна култура

В тази книга се изследва едно от най-значимите и устойчиви явления в традиционната народна култура – куклата. Характеристиката на куклата е изградена върху основни материали, които я определят чрез нейното име, вид, типология, функция и използвани суровини. Особено внимание се отделя на куклите-идоли, създадени от естествени компоненти (листа, слама, житни класове и цветя), представляващи древните образи на кукли. Типологията на куклата е акцентирана като антропоморфна, зооморфна и природосъобразна.

Изследването акцентира върху класификацията на куклите според тяхната роля: обредна (сакрална), художествена (статична), игрова (людическа) и битова. Куклата носи символика с обреден-магичен характер – да предвещава плодовитост. Важно място заема представянето й в ежедневието: в домашния театър като плашище срещу вредители по селскостопански труд; при семейни обичаи като сватба или раждане на дете; както и в различни обреди. В процеса на развитие на куклата митичните образи са редуцирани до изразяваща древнопогледна система. Днес те принадлежат към изкуството и привлекат вниманието на много ценители. Култовете допринасят за запазване паметта за историята у българите.