Тишина през октомври

„Тишина през октомври“ е роман, който разказва историята на изкуствовед, чиято съпруга Астрид внезапно решава да го напусне след осемнайсет години брак. Останал сам в пустия дом, главният герой започва да се потапя в спомените и размислите си за миналото. Връзката с Астрид, семейния живот, децата и светския живот сред интелектуалната буржоазия в Копенхаген, както и пътуванията до Париж, Лисабон и Ню Йорк – всичко това му се явява по нов начин, под различни нюанси и изискващ различна аналитична перспектива. Той се самоизследва дълбоко във вътрешните си мотиви като син, баща и съпруг. Умишленото отсъствие на диалог акцентира върху тишината в живота му - неговата самота и изолация. Темата за преоценка на миналото може да изглежда обикновена или многократно използвана; тук обаче тя е разгледана по един свеж оригинален начин с ясен и точен език. Стилът е изискан; сравнението с Пруст и неговия поток на съзнание логично възниква без да накърнява индивидуалността на автора, водейки ни към момента преди „окончателната присъда“ над героя все още да бъде произнесена.